Билкоберачът, преди да пристъпи към събиране на лекарствените растения, трябва не само да е добре запознат с техниката на брането, но и да знае кое растение и коя част от него е необходимо да се бере, в какво количество, какъв е начинът на сушене, опаковане и запазване. Необходимо е добре да се знаят и ботаническите особености на растенията, защото има доста видове, подвидове и форми, които си приличат много и може да се смесят. Трябва добре да се познават отровните растения. При бране на отровни билки не бива да се пипат очите, устата, носът, ушите и други части на тялото с ръце, а след привършване на събирането те трябва добре да се измият със сапун. Деца не бива да се занимават с бране на отровни билки. Отровните билки се берат отделно от неотровните. Билките не се скубят и късат, а се режат с нож или ножица, като се отрязва само тази част, която се използва и се оставят известен брой растения за размножаване. Не се разрешава бране на рядко срещащи се растения. Правилно е при всяко излизане да се бере само една билка. Билките трябва да се сушат не по-късно от 5-6 часа след брането им. При правилно изсушаване растението запазва действащите си вещества, не мухлясва, не почернява и не ферментира.